РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Ще бъде голямо постижение, ако достигнем до необитаемия остров Смит в Антарктида

Дата на публикуване: 20:36 ч. / 17.01.2024
Прочетена
6846
Литературен обзор

След като пристигне и последната група на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, българите ще се опитат да стигнат до необитаемия остров Смит. Това каза в интервю ръководителят на експедицията проф. д.н. Христо Пимпирев, който представи тази вечер в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия".

Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, което е част от консорциум „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски и научноизследователски кораб“, заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт.

В групата ще бъде и генералният директор на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да изпълняват научната програма, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, посочи проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била директор на Британския съвет в България, ще направи специални материали за ученици и студенти, за да се популяризират промените в климата и да дадат отговор как да се опазва околната среда, защо Антарктида е най-голямата природна лаборатория, как нашите учени изследват континента. „Доста е интересна цялата програма, но основната част от учените са в момента на Антарктида. Корабът си тръгва на 10 февруари и тогава на базата ще останат по-малко, тъй като ще бъдем лишени от неговата ценна логистична подкрепа, за да можем да посещаваме места, които не са изследвани“, заяви професор Пимпирев. 

Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит 

Пимпирев каза още, че с последната група имат за цел да посетят почти неизследван остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „Той е сравнително близо до нашия остров Ливингстън, но е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много труден е достъпът до него. Нашите съседи и приятели - испанците, които разполагат с кораб от 20 години, са правили няколко пъти опити да акостират с лодки на брега, но не са успели. Условията са изключително неблагоприятни, а това са едни от най-добрите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде голямо постижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон“, заяви още изследователят.

По думите му изучаването на този остров ще бъде цел и на следващата експедиция, „тъй като той има изключително уникална геология в цялата структура на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да очакваме да намерим на този остров“. 

Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има голям успех

По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има голям успех, тъй като са направени някои много задълбочени изследвания. „За пръв път доста учени работиха от самия кораб. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът вече се използва като научна лаборатория. Изследва се рибното богатство на района“, каза проф. Пимпирев.

Той посочи още, че изграждането на новата модерна изследователска лаборатория на българската база върви изключително успешно. Почти изцяло е вдигната металната конструкция. Вече се слагат стенните панели. Скоро ще бъде покрит и покривът на постройката. 

Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде изцяло покрита и готова за работа вътре, с което учените ще са независими от атмосферните условия. 

Проф. Христо Пимпирев представи в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия"

Интересни случки от ледения континент и как е възникнала идеята за създаване на българска база там проф. Пимпирев разказа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев”, където представи книгата си "Антарктическият стопаджия". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която създават изданието.

„Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, така че е част от световната география. Това са характерни възвишения на Антарктическия полуостров, защото Ловеч е дал много на България, дал е и антарктици“, каза професорът. Той представи д-р Иван Ангелов от люляковия град, който е бил лекар на експедиции в Антарктида.

Според изследователя трябва да се гордеем, че наш научно-изследователски кораб е пред българската база на остров Ливингстън. „За да имаме този кораб, сме минали през много трудности и те са описани в книгата“, посочи Пимпирев и добави, че началото на базата е поставено "от две малки къщички, от „Куцото куче“ – първия фургон, оставен на това място през 1988 г., където е българската база и вече имаме българско селище“. 

По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „Ние там живеем като едно семейство, празнуваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с уважение. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за следващите поколения, защото Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като космически станции. Трябва да гледаме в бъдещето“, каза още изследователят.

Иглика Трифонова посочи, че книгата разказва за пътя на Христо Пимпирев и как невъзможните мечти стават реалност, но и държавна политика. 

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида публикува видеоинтервюта с български антарктици. представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни издаде на български и английски език брой на списание "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на " / "Bulgaria - Antarctica: BTA`s log".

има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) се подготвя за празнични събития, свързани с патронния си празник на 11 май, когато се отбелязва ...
Вижте също
Математическа гимназия „Академик Кирил Попов“ в Пловдив отбелязва своята 55-годишнина с поредица от събития, които съчетават традиция, признателност и поглед ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Слави Кинов, Косара Костова и Габриела Попова отличени в литературния конкурс за героите на България
На тържествена церемония в Казанлък бяха обявени лауреатите на литературния конкурс, организиран от Инициативния комитет „Стефан Почеков“ и местната администрация. Събитието е част от честванията по повод 150-ата годишнина от живота на революционера Стефан Поч ...
Валери Генков
Литературен обзор
Хасан Дудар изследва мигрантския опит и идентичността на палестинските американци в Толиедо
Книгата "Carryout" на Хасан Дудар е дебютен сборник, който проследява живота на палестинско-ливанска фамилия в Толиедо, Охайо. Дудар поставя мигрантския опит в сърцето на произведението си и предлага дълбок анализ на разселването и принадлежността в арабската ...
Добрина Маркова
Антоанета Нечева открива нов библиотечно-информационен кът за учениците в Луковит
Валери Генков
Литературен обзор
Историята за "Мартини феята" и силата на малките жестове
В света на приказките, където феите живеят и се наслаждават на живота, историята за "Мартини феята" от Питър М. Кейзън, е особено интересна. Той е не само най-очарователният от всички, но и най-витиеватият. Неговият дом е в градината, между цветята, ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Слави Кинов, Косара Костова и Габриела Попова отличени в литературния конкурс за героите на България
На тържествена церемония в Казанлък бяха обявени лауреатите на литературния конкурс, организиран от Инициативния комитет „Стефан Почеков“ и местната администрация. Събитието е част от честванията по повод 150-ата годишнина от живота на революционера Стефан Поч ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Д-р Милена Кръстанова и д-р Мирослав Лазаров разкриват историята на българската ветеринарна медицина
На 2 юни 2026 г. в Българската академия на науките ще се проведе официално представяне на книгата „Със скалпел, перо и чест“, която носи дълбока обществена и символична стойност, съвпадаща с Деня на Ботев. Изданието е плод на труда на д-р Милена Кр ...
Валери Генков
Златното мастило
Библиотека „Априлов - Палаузов“ предлага безплатна регистрация за нови читатели и с изтекла карта
Валери Генков
Авторът и перото
Сборникът „Западни български покрайнини“ разкрива нови перспективи за българите в региона
Ангелина Липчева
Сборникът „Западни български покрайнини – история и перспективи“, том I, представя задълбочен анализ на идентичността и историята на българските общности в Западните покрайнини. Изданието, което ще бъде представено в Кюстендил, обединява 24 изследвания, изготвени от учени, преподаватели и обществени дейци, и е резултат от научна конференция, проведена миналата година. Сборникът ...
Подиум на писателя
Очакванията се покачват: Книгите, които могат да спечелят наградата Пулицър за 2026 г
Добрина Маркова
Литературен обзор
Книгата "Carryout" на Хасан Дудар е дебютен сборник, който проследява живота на палестинско-лив ...
Начало Литературен обзор

Ще бъде голямо постижение, ако достигнем до необитаемия остров Смит в Антарктида

20:36 ч. / 17.01.2024
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
6846
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Литературен обзор

След като пристигне и последната група на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, българите ще се опитат да стигнат до необитаемия остров Смит. Това каза в интервю ръководителят на експедицията проф. д.н. Христо Пимпирев, който представи тази вечер в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия".

Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, което е част от консорциум „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски и научноизследователски кораб“, заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт.

В групата ще бъде и генералният директор на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да изпълняват научната програма, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, посочи проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била директор на Британския съвет в България, ще направи специални материали за ученици и студенти, за да се популяризират промените в климата и да дадат отговор как да се опазва околната среда, защо Антарктида е най-голямата природна лаборатория, как нашите учени изследват континента. „Доста е интересна цялата програма, но основната част от учените са в момента на Антарктида. Корабът си тръгва на 10 февруари и тогава на базата ще останат по-малко, тъй като ще бъдем лишени от неговата ценна логистична подкрепа, за да можем да посещаваме места, които не са изследвани“, заяви професор Пимпирев. 

Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит 

Пимпирев каза още, че с последната група имат за цел да посетят почти неизследван остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „Той е сравнително близо до нашия остров Ливингстън, но е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много труден е достъпът до него. Нашите съседи и приятели - испанците, които разполагат с кораб от 20 години, са правили няколко пъти опити да акостират с лодки на брега, но не са успели. Условията са изключително неблагоприятни, а това са едни от най-добрите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде голямо постижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон“, заяви още изследователят.

По думите му изучаването на този остров ще бъде цел и на следващата експедиция, „тъй като той има изключително уникална геология в цялата структура на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да очакваме да намерим на този остров“. 

Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има голям успех

По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има голям успех, тъй като са направени някои много задълбочени изследвания. „За пръв път доста учени работиха от самия кораб. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът вече се използва като научна лаборатория. Изследва се рибното богатство на района“, каза проф. Пимпирев.

Той посочи още, че изграждането на новата модерна изследователска лаборатория на българската база върви изключително успешно. Почти изцяло е вдигната металната конструкция. Вече се слагат стенните панели. Скоро ще бъде покрит и покривът на постройката. 

Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде изцяло покрита и готова за работа вътре, с което учените ще са независими от атмосферните условия. 

Проф. Христо Пимпирев представи в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия"

Интересни случки от ледения континент и как е възникнала идеята за създаване на българска база там проф. Пимпирев разказа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев”, където представи книгата си "Антарктическият стопаджия". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която създават изданието.

„Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, така че е част от световната география. Това са характерни възвишения на Антарктическия полуостров, защото Ловеч е дал много на България, дал е и антарктици“, каза професорът. Той представи д-р Иван Ангелов от люляковия град, който е бил лекар на експедиции в Антарктида.

Според изследователя трябва да се гордеем, че наш научно-изследователски кораб е пред българската база на остров Ливингстън. „За да имаме този кораб, сме минали през много трудности и те са описани в книгата“, посочи Пимпирев и добави, че началото на базата е поставено "от две малки къщички, от „Куцото куче“ – първия фургон, оставен на това място през 1988 г., където е българската база и вече имаме българско селище“. 

По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „Ние там живеем като едно семейство, празнуваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с уважение. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за следващите поколения, защото Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като космически станции. Трябва да гледаме в бъдещето“, каза още изследователят.

Иглика Трифонова посочи, че книгата разказва за пътя на Христо Пимпирев и как невъзможните мечти стават реалност, но и държавна политика. 

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида публикува видеоинтервюта с български антарктици. представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни издаде на български и английски език брой на списание "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на " / "Bulgaria - Antarctica: BTA`s log".

има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Слави Кинов, Косара Костова и Габриела Попова отличени в литературния конкурс за героите на България
Валери Генков
Литературен обзор
Хасан Дудар изследва мигрантския опит и идентичността на палестинските американци в Толиедо
Добрина Маркова
Литературен обзор
Антоанета Нечева открива нов библиотечно-информационен кът за учениците в Луковит
Валери Генков
Всичко от рубриката
Книгата като наследство и 55 години традиция - МГ „Академик Кирил Попов“
Ангелина Липчева
Математическа гимназия „Академик Кирил Попов“ в Пловдив отбелязва своята 55-годишнина с поредица от събития, които съчетават традиция, признателност и поглед ...
На бюрото
Шейкърите защитават името си в света на патентните лекарства
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Слави Кинов, Косара Костова и Габриела Попова отличени в литературния конкурс за героите на България
Валери Генков
Подиум на писателя
Д-р Милена Кръстанова и д-р Мирослав Лазаров разкриват историята на българската ветеринарна медицина
Валери Генков
Златното мастило
Библиотека „Априлов - Палаузов“ предлага безплатна регистрация за нови читатели и с изтекла карта
Валери Генков
Авторът и перото
Сборникът „Западни български покрайнини“ разкрива нови перспективи за българите в региона
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Очакванията се покачват: Книгите, които могат да спечелят наградата Пулицър за 2026 г
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Американците от азиатски произход допринасят за културното богатство на Съединените щати
Валери Генков
Литературен обзор
Хасан Дудар изследва мигрантския опит и идентичността на палестинските американци в Толиедо
Добрина Маркова
Авторът и перото
Проектът The Line в Саудитска Арабия се преосмисля за хъб за дата центрове
Ангелина Липчева
На бюрото
Общинският съвет обявява носителите на награда „Варна“ за 2025 г. с акцент върху иновации в науката и образованието
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Захари Карабашлиев представя новия си роман „Последният ловец на делфини“ с призив към и търсенето на истината
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен подготвя среща с известния български писател Захари Карабашлиев, която ще се проведе с цел представяне на неговия нов роман „Последният ловец на делфини“. Събитието е част от усилията ...
Избрано
Георги Господинов представя "Времеубежище" в Бразилия, Милена Минчева с уникален превод
Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е вече наличен на бразилския книжен пазар, след успешен превод на бразилски португалски. Авторът сподели новината, чрез своята страница във Фейсбук, подчертавайки значението на това издание за неговата кариера и за ...
Румяна Николаева (Шишкова) представя поетичната трилогия, предизвикваща читателите да се замислят за себе си
Ако сте поропуснали
Две години вдъхновение: читателски клуб събра любители на литературата на празник
Читателският клуб в Разград отбеляза своя втори рожден ден, утвърдил се като важен център за литературна активност и социална свързаност. Събитието, проведено в Художествената галерия „Проф. Илия Петров“, събра около 30 участници, които споделят ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.